Легендите
за произхода на българската мартеница са повече от една, но всички те
са свързани с прабългарите и основателя на българската държава – хан
Аспарух.
Първа легенда
Според едно от преданията хан Аспарух получил дар от сестра си под
формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец.
Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от
конеца. Предполага се, че лястовицата е пристигнала при хан Аспарух
точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден
всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и
сполука.
Втора легенда
Владетелят на прабългарите, хан
Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат
винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и
поробят.
След време хазарите нападнали прабългарите и пленили
дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й
да го признаят за техен владетел и чак тогава щял да освободи сестра им
и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно
изпитание.
Най-големият син, Баян, признал хазарското
владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да
търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а
другите – Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.
Преди да се
разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан
Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати
птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак , за да
избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете
на злия Ашина.
След време при Хуба долетял гълъб със златен
конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия
хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само
птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на
другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на
гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили
преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян
бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от
кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с
неговите войници. Хуните, като го видели и побягнали.
Аспарух
помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал
белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от
този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и
неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили
с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да
не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва
българите.
От тогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.
Трета легенда
Имал хан Кубрат петима сина и една чудно хубава дъщеря – Хуба. На тях
той завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта
на баща си синовете бързо забравили мъдрия бащин съвет и били победени
от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в
плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала
новини от тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта,
донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил райско
кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от
сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела
до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а
кръвта й обагрила конеца.
След като получил скъпата вест, че
сестра му е при него, Аспарух започнал да късал конци от бяло-червената
нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която
ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да
сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ… Бил ден първи, март, лето 681″.
От тогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва
българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним,
че сме българи – където и по света да се намираме.